Австрия

Това лято изкарах около 15 дни в Австрия. Благодарение на обучението ми по немски език там. Много голяма част от тези 15 дни прекарах в учене и нямах нужното време, за да разгледам всичко. Аз се радвам, че стигнах до Виена дори, защото и това можеше да не се случи, като голяма част от плановете ми. Бяхме в хотел, който наистина си заслужаваше парите, които бяхме дали. Мисля, че общо ни бе излязло около 2000 евро, като в тази цена се включваше и обучението.

Това е малко градче в близост до Грац. Малко градче, което определено беше перфектното за мен. Колите не се чуваха, а градски транспорт нямаше, зашото градчето бе наистина малко. Аз като пълен идиот снимах фонтана в центъра на града. В него се предвижвахме пеша, но почти нямахме време да го разгледаме заради отредените ни други дестинации.

Имаше обществен басейн, който беше безплатен. За първи път ми се случва да видя толкова голям басейн. Размерите му не олимпийски ами не знам какви бяха. Нямаше чадъри нито шезлонги, а само и единствено трева и дървета. Ние бяхме доста голяма компания и се настанихме под едно от дърветата на сянка. Прекрасно… Два дни ходихме и то следобед. Хора почти нямаше, а басейна не беше като нашите мръсен. Определено бих отишла отново в Фюрстенфелд, за да видя този басейн още веднъж.


ZOTTER 

Шоколадите на Цотер бяха превъзходни. Опитах много видове от тях, както забелязвате фен съм на белия шоколад. Това там беше моя рай. Всичко, което се използва, като продукция за тези шоколади е био. Цотер отваря врати през 1999 година. Има най-различни видове шоколади. Със сирене, кашкавал, боровинки, ягоди, малини, различни смлени треви и още какво ли не. Имаше даже с царевица. Трябва да се пробват всичките. Определено на мен най-много ми хареса този с царевицата. Жалко, че ги няма в България. 


Грац

Господи тези стълби… Така, значи изкачихме сигурно около 300 стълби… Знаете ли защо? За да видим града от високо… В крайна сметка се оказа, че има асансьор, но и на връщане бяхме пеша. Цената на  асанцьора беше 3 евро на човек… Не, че ги нямах просто нямаше смисъл на връщане да сме с него при положение, че се изкачихме до горе пеша. Гледката беше изумителна, но определено бих отишла зимата да я видя отново. Да, предпочитам зимните пейзажи от високо. 

Истината е,че незнам какво да кажа за този град. Имам чувството, че още съм там, но не съм. Виена наистина е много красива и си заслужава да бъде рагледана. Нямах времето и възможността да видя абсолютно всичко, даже да не кажа, че не видях почти нищо. FB_IMG_1501883397151

Пратера… Да бъда честна не бях много ентусиазирана да ходя там. Предпочитах да остана и да се разхождам още по музеите на Виена, които така и не разгледах.  Нямах избор, но в крайна сметка ми хареса много и не исках да свършва, като всяко преживяване.

Advertisements

Баща ми…

Човек за пример, за подръжание…

Мъж мечта…

Дава си живота за хората, които обича..

Обича ни безусловно…

Виждам го толкова рядко,

но толкова за кратко…

Понякога баща,

понякога приятел,

понякога взима мястото на мама,

която понякога я няма…

Научи ме да бъда добра,

да бъда нежнаа като жена,

да бъда красива като цвете…

Цвете, което не увяхва

не увяхва, защото има корени,

които да го държат…

Корените наречени родители…

Пътувай…

Недей да събираш пари за скъпи вещи, защото рано или късно те се чупят, късат, амортизират и изхабяват. Събирай пари, за да пътуваш.. Защото един ден, когато вече си на една такава възраст да не можеш да излезеш да си напазаруваш сама… Ще са ти останали само спомените… Спомените за различните градове, култури и истории… Тогава няма да помниш с какво си била облечена или какво си си купила за спомен… Ще си спомняш само какво си преживяла и ще разказваш на внуците си… 

Любима творба❤ #1

,,Така веднъж във снежната алея”- Валери Петров
Така веднъж във снежната алея

видях следи: „той“ бе минал с „нея“.

Аз тръгнах по следите и узнах

какво се бе развило между тях:

как тук над нея той бе тръснал клона,

как там си бе изула тя шушона,

за да изтърси влезлия и сняг,

и как я бе придържал той, и как,

използвайки таз полуизмама,

стояли бяха дълго време двама,

трептящи от любов, един до друг,

в гората без движение и звук

освен почукванетто на кълвача.

И продължавайки след тях да карача,

представих си аз нежната игра

на двамата във снежната гора

и видях как на дългата и клепка

звездата на една снежинка трепка

и как разтапя топлия и дъх

скрежеца върху мекичкия мъх

на шала му. А той не е кротувал

а той , разбира се, я е целувал,

мошеникът с мошеник, виж го ти!

Вървях и се ядосвах аз почти

и още с тая ревност във гърдите

в миг гледам: отделиха се следите

и без да спрат, на първия завой,

тя тръгна вляво, а във дясно той.

Какво бе станало? Нима раздяла?

Озадачен, сред тишината бяла

с ръце в джобовете си аз стоях.

И изведнъж засмях се с тъжен смях:

наистина те бяха тук вървели

на таз алея в белите тунели,

но не в прегръдка, както мислех аз,

а поотделно, с разлика от час,

и не любовна двойка бяха, значи,

а двойка най-случайни минувачи,

един за друг незнаещи дори

Как тъжни са тез букови гори!

И аз стоях, обзет от болка тиха

по всички тез неща, които биха

могли да бъдат, но – уви! – не са

подобно тази среща във леса…

Книга…

Отдавна не съм чела, но ми липсва…

Реших да си купя Метро 2033, за да се разсея от всичко…

Започнах я, в началото съм и се надявам скоро да си взема и втората книга… 


Прегърни ме…

Прегърни ме…

За последно…

Толкова ми липсва…

Уюта…

Топлотата…

Парфюма ти…

Ритъма на сърцето ти…

Чувствах се защитена…

Прегърни ме за последно…

Да те усетя до себе си…

Зад себе си…

Погледа ти върху мен…

Усмивката ти… 

Прегърни ме за последно…

Кой мразя себе си или него?

                                Мразя се за това, че го допуснах до себе си….                                                                     Мразя него защото ме прави психически слаба…

Мразя го, защото ме (п)обърква…

Мразя факта, че се добрах по някакъв начин до него…

Мразя, че го обожавам….